- Тук се проектира и складира ултимативна философия на екстремалното действие.
- Моля не допускайте този контент да се разглежда от: бременни, кърмачки, малки деца, стайни домашни любимци и хора с неустойчива психика.
- При приближаване на лица с хуманитарно образование мониторът незабавно да се загасява.
1 цикъл
ПЛАН-ПРОГРАМА, КОЯТО НАБЕЛЯЗВА НЯКОИ СТИЛОВЕ
МУЗИКА, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛИКВИДАЦИИ.
Не, музиката не се дели на чалга и рок.
Музиката се дели на А.) интерпретаторска и Б.) оригинална.
А.) Интерпретаторската е такава, че колкого по-як виртуоз я фане, по-хубаво я прави. Изниква един свирач, който феноменално дъни нещо, (примерно Офенбах)
и хоп - става нъмбър 1. Утре идва друг, с още повече насипана дарба отгоре, почнал да тренира от 2-годишен, роден с 6 пръста, 2 пишки и т.н. - и еѝ ти новият нъмбъруан.
В цирка има едни професионалисти, дето стоят на въже, с единия крак въртят обръчи, на ръцете - също, на носа крепят пръчка с чиния фъстъци, а може би и пърдят мощно,
без да се наруши хармонията. Такива са и ѝехудиминухин, и тиквималмстиѝн. На такова нещо, при подходяща дресировка може да се научи и маймуна. Маймуна не
може да доведе в този свят "Yesterday". Интерпретаторска е цялата класика - тя е направена, който по-талантлив занаятчия я хване, по-добре да гали ухото. Такава е народната
музика, такава е повечето от захаросаната продуктова естрада-рап-техно или всякаква струпана мазня от звуци, в която защитаваш стила, а не отделна песен, (щото не можеш
да измислиш такава). Такива са всичките кениджита и прочие джаз-нарциси. Такава е продукцията на мюзикстарс и подобните формати - от тях не излизат големи имена/групи
впоследствие.
Б.) Оригиналната музика е тази, при която, колкото и добър кавър да направиш, винаги оставаш нъмбър 2. Без примери тука, че са доста.
От тук нататък, рокът се дели на музика, в която В.) Няма магия и Г.) Има магия.
С “магия“ се опитвам да обознача онова в една песен, което не може да се дефинира, защо точно е хубаво.
Разбира се, има и А.) интерпретаторска магия - но това е когато един интерпретатор е по-добър от друг интерпретатор. Те не преминават в полето на Б.)
В общ план, по-низшето не може да се бърка на по-висшето.
Всеки изпълнител влага някакво основно послание в продукта си. Например посланието на тото е: “Ако от нещо се страхуваме, то е, че някой-някога би
помислил, че може да изпуснем неверен тон. Че не репетираме по 10 часа на ден. Че не сме по-прецизни от компютри. Че може да гъкнем на концерт различно от студийния запис.
Че в някое радио може eда не ни одобрят изпипания, напудрен звук.“ Такива са тото, дримтиътърѝорнландеакселрудипелгодхарт и мн.др. (И не случайно споменатите бълват мащабно
количество проекти и солови кръстоски.)
Докато, примерно, посланието на Pogues е: “Ако от нещо се страхувам на тоя свят е да не би някой, за част от секундата да си помисли, че съм бил трезвен, като съм измислял това,
докато го записвах, а също и на някоя от прекрасните ми снимки.“
Д.) Стилът е важен, но дефинирането на стила няма практическо значение. В крайна сметка, независимо дали си Мик Джагър, Николо Паганини или тръбачът на последния римски легион, всичко се свежда до едно нещо: или си в рока, или някъде другаде.
Е.) Прическата, шапката, татусите, ефектът на китарата и напъните за определяне на собствения стил като смес от еди-кво и не знам що с елементи на ба-ли-го не могат да вкарат никого в рока, но могат да пратят всекиго някъде другаде. Което и постоянно правят.
......................................
По принцип, всеки заговор срещу действителността заслужава уважение. Но сегашните ерзац-рок модни групички са кух триумф на фризьорската промишленост. Всички те са в паѝнера
и паѝнера е в тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар